Ще се завърна като дъжд – длъжник

в пропуканата земна жажда.

Ще се завърна като детски вик,

когато угарите раждат.

И нека бъда житено зърно

в безкрая на узряла нива.

Последен лъч от слънцето добро

в дланта ми вече да заспива.

На внуците си в жадните очи

с един замах ще го посея.

И няма кръговратът да мълчи

капчуците когато пеят!