Няма съмнение, че големият талант и богатият интелект винаги намират своето признание, особено когато са придружени от безграничната любов. Освен обичайните отзиви от страна на колегите и критиката поетът е получавал и посвещения в стихове, някои от които поместваме тук.
ПРЕД ПЪТ
Като ябълка зряла наесен тупва багажът ти на перона: молив с два бели листа. И песен непозната мислите гони. Торба със грижи. Две със тревоги стискат до болка мъжките длани. Една сълза скрито гърлото гложде, както помниш ли, беше по-лани. В свойта аритмия някъде вляво прединфарктната възраст дреме. На един поглед назад имаш право. Повече нищо. Всичко е време... Тръгвай! Веднъж ли така си оставял майчина ласка, смях на децата, обич жадувана непреболяла, слънце във поглед на непозната. Хайде приятелю. Време е вече. Чашка пред път, недогоряла цигара. Скитник на тая земя си обречен. Другото просто е: живот и вяра...
ПРАВО НА ИЗБОР
И аз съм като теб. И аз така в свойта вечер никого не чакам. Самотата водя под ръка и от топла дума се разплаквам. Вдигат шум около мен врабчета, гласове, изпуснати монети... Пишат ми забравени момчета и до късно лампата ми свети. Сигурно ще мога, ако искам, с някого за нещо да поспоря; лесно да се закълна неискрено; за крадци дома си да отворя. Но аз съм като теб. И аз така пред случайна нежност си избирам своята нарочна самота... И безкрайно от любов умирам!
|
Йоло Кръстев бе моят единствен учител по поезия. Толкова типично за него и по мярка му беше, да поиска да укрепи желанието на голишарчетата да летят, да насърчава младия талант у нас. От него научих, че писането е съдба и често нерадостна за човека. Но, че поетът може да бъде зарадван и с малко. Дано обичта на младите поети около него му е била отплата за щедростта да ни е изповедник и приятел, не само учител. При това, както вече казах единствен.
| Полина Тодорова |
