Душата ми да беше океан –

от кръговрати би преляла.

И триста дяволи беснеят там,

и обич трепетна стаява.

Ала понякога оставам сам

безмълвието да целувам,

посечен с прашните ъгли – да знам,

че и така човек пътува.

Че може да се пее през сълзи,

от радост да се плаче мъжки.

Инфарктно тишината да звъни,

когато грехове завръща.

В причастие оставам страшно сам

с олющеното огледало.

Посмея ли да се погледна – знам,

момчето не е остаряло.