До днес

пред никого не помня

да съм превивал

гръб в поклон.

Без Росинант

тежка броня,

останах

рицар – ветрогон.

И силен бях,

и прав съм падал

като подсечено дърво ...

Гърмян от упор

и засада,

събирах капчица живот.

Да се изправя

непреклонен,

добър

и злобен като вълк.

Зъбат,

рогат

и неудобен,

богат и беден –

с вечен дълг.

До днес

пред никой на колене

не съм помитал

пепелта.

И рицар,

дявол да ме вземе

без броня

крача

по света.