На неродените

завиждам,

че няма

да ги трови спомен.

Безгласно

да проклинат трижди

под нечии грехове

бетонни.

Че няма

страх да ги побива,

“ура” по заповед

да викат.

Аргати

в бащината нива

безплодието

да подритват.

Портрети

“вяра” да им вдъхват

от

мъртвородните си книги.

А корените

да изсъхват

по стенещите керемиди.

Панелите

да ги притискат,

да газят кал

извън площада.

А правдина

да не поискват,

че без актив

не се полага.

Помилвайте ме,

неродени -

да се завърна

с кръговрата.

За жив урок,

че на колене

не се прекрачва

под дъгата.