Ако те има,

боже,

пожали ме ...

Безкръстен,

прося

грам добро:

с анатемата

нека се спомина,

ала да не е,

на легло.

В пъртина стопосочна

удари ме,

с разкъртил студовете

гръм.

Че още много пролет

в мене има,

стори добро –

капчук да съм.

Насред браздите тръпни

подкоси ме,

дъха си сетен

да им дам.

И мъж разгърден

семена

да взима,

от недосялата  ми

длан.

И дявол

да ме вземе

най – накрая,

дари ми

само

грам добро:

не чакай

на легло да се разкая -

пред тебе

нямам

за какво!