Едва ли дните си

ще доживея -

кръвта ми с разриви

е заредена...

И влуднали въпроси

блъскат с нея

по слепоочията нажежени.

Защо съм?

Кой съм?

Времето къде е?

Дали съм подранил,

или е късно,

когато пулсът ми се разбеснее,

а после

заплашително прекъсне?

Не вярвам в равносметката накрая -

на старостта везните

са лъжливи.

Но миг преди да се взривя -

ще зная:

кои са мъртви

и защо

са живи!