За мен недей нарежда, мамо,

над неразчупената пита

Прости ми – два живота нямам,

а как в един да се наскитам?

Късмет ме е родил на нива –

да сея в изгревите диря.

В подкова вятъра да свивам

и като луд щурец да свиря.

Недей оплаква младостта ми –

какво ли съм изгубил в нея,

щом пак без обич и без рани

не мога ден да преживея.

Прощавай, че и утре рано

без сърп през нивата ще мина.

Щурец жътвар не става, мамо,

а сватби винаги ще има…