Добре ли,

зле ли

досега живях –

написано е с белези

по мен

Посоки и завои

парят в тях,

че всеки кръстопът,

бе Видовден.

На кривогледите везни

напук

единствената равновестност

знам:

отронва ли за песен

звук

по звук,

инфаркт

сърцето трупа

грам

по грам.

Добре ли,

зле ли

досега живях –

не пишат мойте белези

буквар.

Че дните си

за мъдрост не пресях,

защото се страхувам

да съм стар.