Защо тревожиш дните ми, момиче,

и търсиш невъзможен кръстопът?

Момчетата от моя край обричат

годините си сребърни на Скът.

Че във вълшиебното си огледало

целува белезите ни без страх

и в деството, на някой бряг заспало,

събужда най-щастливия ни смях.

Недей докосва дните ми, момиче,

в темели сянката ми Скът вгради.

По моста бял завръщане да тича

и мъдрост бързея да посребри.