Недей ме гледа с плаха нежност,

сведи очи и отмини!

че влюбената им безбрежност

не се побира в мойте дни.

Върви по своя път, момиче,

от мъдро тайнство начертан,

че то една любов предрича

в магията на всяка длан.

А в мойта шепа обич няма,

че като луд я разпилях.

И в тайната и неразбрана

с безброй въпроси посребрях.

Заплитам нежността ти в песен

по път далечен да звъни.

Отплатата на мойта есен

вземи, момиче! И върви!