Годините напреднали

не питам

защо звънят

от влюбен стихослов!

Ще издържат ли

лудия му ритъм,

ще премълчат ли

злобен апостроф.

Аз търсех истината

сред безброя

от стари мъдрости

и жития.

Наивен иманяр -

изстрадах своя, а само хиляди

повтори тя.

Какво, че в своя ред

заесенявам?

И моят ден

е всяка сутрин нов,

но старата си песен

все запявам:

човекът е човек

докрай

с любов!