Обичам лудо да съм без пари,

да зъзнат в книжката ми голи нули.

Не чувам времето да ме кори,

но не защото оглушах от хули.

Обичам лудо да съм без пари,

да трупам заеми като лавина.

Не връщам ги, приятели добри –

Длъжник да съм ви, не за милостиня.

Обичам лудо да съм без пари.

Спокойно спя, пръстта ми ще е лека.

Че нито лев и нито звук не скрих

с бездушна пестеливост под дюшека.