Не ме съдете, мили хора,

земята още ме търпи.

И някой ден ще отговори

наместо друг ли ме роди.

Спестете укорите, хора,

че нямам никъде гнездо.

Че благоденство не затвори

в панели моя хоризонт.

Че нямам зад гърба си нищо

и не пестя за черни дни.

Щурец не ляга край огнище

и не дочаква старини.

По сватби и кръщенета

раздава жива веселба.

Щастлив, гъдулката догдето

не скъса струни до една.

Спестете укорите, хора,

че зло не ражда песента.

Свирците гинат от умора,

за да ви има на света.