Прекръствала ме баба,

щом заспя

и дирела

от благ билка лек.

Че моят род,

в полето вкоренял,

чергарин

не признава за човек.

Ала в дланта ми

сърпът не запя…

Отчувал по погрешка

гъдулар,

родът от срам

потъна вдън земя

и някъде

изпъшка катинар.

Сега ме връща

бялата съдба,

макар че ме не чакат

с хляб и сол.

Достатъчно е

в дни за веселба

да няма сред свирците

празен стол.