Когато сутрин

влюбено небето

целуваше

крайселски баир,

наивно – смешно

питаше момчето

кога ще се оженят

най – подир!

И хукваше

надеждата му плаха

по стръмното

за шепа синева …

Дърветата

и птиците мълчаха,

а слънцето

навеждаше глава.

Но пак запрашваше

галоп в полето

мечтата детска

с дъх на червенозем.

И няма,

няма

да се спре,

догдето

не вдигне

тежка сватба

някой ден.