Към тебе пътят ми не беше лесен,

от колебания тревожни се люля.

Дотегна ми световъртежът бесен,

но чергаруването можеш ли го спря.

Недей ме пита с вятъра ли тичам,

жарава ли сънувам като нестинар,

дали ме вика изворно момиче

или в копитена пътека корен стар.

Една събудена бразда ми стига,

по кръстопътищата всичко разпилял,

длъжник пред твоя ден да си не ида,

макар и само шепа топлина посял.