След тебе друга не обичах

и няма да обичам – знам!

Мъжете по веднъж се вричат

и затова сега съм сам ...

На мен ми стига, че те има –

нали сме под едно небе?

И нека моето е зимно,

над тебе пролетно да е!

Какво, че съм наивник чуден

и често ме сподиря смях?

Целувам ти ръка, че влюбен

до есента си доживях.