Препускам с вятъра навън,

от път далечен ида нощем,

да ви целуна пак насън,

че само той ме вика още.

Отново с медния кавал

едно овчарче да засвири.

Че само песен съм ви дал

в ония вечери звънливи.

Аз само миг ще съм щастлив,

но той като за  век ми стига –

че в пулса ви оставам жив –

когато призори си ида.